Въпроси и отговори

еЕЕДОП

Подписване на електронен ЕЕДОП с електронен подпис от две или повече лица

Как се подписва електронен ЕЕДОП с електронен подпис от две или повече лица (напр. органи с управителни съвети с няколко управители) и такива, ситуирани в чужбина?

Подписването на ЕЕДОП с електронен подпис дава възможност за последователно полагане на няколко подписа без да е необходимо лицата да се намират на едно и също място, т.е. дистанционно. Това обхваща и случаите на лица, ситуирани в чужбина. 
Следва да се има предвид, че няма пречка всяко лице да подпише отделен ЕЕДОП, независимо че декларираните обстоятелства са едни и същи. За законосъобразното провеждане на дадена процедура е от значение дали са налице основания за отстраняване за лицата по чл. 40, ал. 1 от ППЗОП, а не броят на документите, с които се декларират съответните обстоятелства. Предвид това, в този случай комисията за извършване на подбор, разглеждане и оценка на офертите не следва да констатира нарушение и да изисква представяне на коригиран ЕЕДОП. Не е необходимо да се изясняват и конкретните обстоятелства, довели до представяне на повече от един ЕЕДОП.

Дата на публикуване 20.03.2018 г.

Ползване на информационната система на ЕК за еЕЕДОП

Необходима ли е регистрация в информационната система на ЕК за еЕЕДОП?

Не. Системата не изисква регистрация.

Дата на публикуване 20.03.2018 г.

Използване на информационна система на ЕК за еЕЕДОП при провеждане на национални процедури

В информационна система на ЕК за еЕЕДОП липсват националните процедури. Как да се избере национална процедура – напр. „публично състезание“?

Последната актуализация на системата е към 29.11.2017 г. и в нея не е предвидена възможност да се посочи процедура, различна от тези, по европейските директиви. Възможно е при следваща актуализация на системата да се даде такава опция, като дотогава за националните процедури ще е възможно да се използва ЕЕДОП само в WORD формат, който е наличен на Портала за обществени поръчки. Няма пречка образецът в този формат да се използва и за останалите процедури.

Дата на публикуване 20.03.2018 г.

Влизане в сила на задължителното използване на електронен ЕЕДОП съгласно ЗОП и европейските директиви

Защо датата за еЕЕДОП в ЗОП е 01.04.2018 г., а на страницата http://ec.europa.eu/DocsRoom/documents/17242 – FAQ е 18 април 2018 г.?

Съгласно европейските директиви в областта на обществените поръчки от 2014 г., задължителното предоставяне на ЕЕДОП в електронен вид е отложено до 18.04.2018 г. Определената в ЗОП дата е национално решение, което не нарушава изискването на директивите.

Дата на публикуване 20.03.2018 г.

Формат на файловете при изтегляне и запазване на еЕЕДОП чрез информационната система на ЕК

Указанията по отношение на цифрово подписания еЕЕДОП, следва ли да се разбират, че при подготовка на офертите участниците трябва да попълнят и свалят изготвения от тях еЕЕДОП и в двата формата (.pdf и .xml) като подпишат цифрово .pdf файла?
Може ли .pdf файлът на създадения от възложителя еЕЕДОП да се попълва или същият е само с информативен характер?

Препоръката е да се свали ЕЕДОП и в двата формата. Свалянето във формат .pdf е необходимо, за да се подпише цифрово и да се предостави на възложителя. Подписването на .xml формат не е необходимо, но неговото съхраняване прави възможно повторното използване на попълнената информация. 
Създаденият чрез системата на ЕК файл в .pdf формат не е пригоден за директно попълване. На компютърна обработка подлежи само .xml форматът на документа. Предвид това, за да могат кандидатите или участниците да попълнят чрез системата изискуемата информация, възложителят следва да предостави с документацията образеца на ЕЕДОП в .xml формат. Файлът с формат .pdf е подходящ за преглед, предвид което може да се приеме, че предоставянето му с документацията има информативен характер.

Дата на публикуване 20.03.2018 г.

Необходимост от указания към кандидатите и участниците в процедурите за попълване и представяне на еЕЕДОП

Следва ли да се дават подробни указания към участниците за попълване на частите на еЕЕДОП, както и за представянето му (вариантите по методическо указание) или същите могат да бъдат насочени към методическото указание?

Съгласно чл. 31, ал. 1, т. 4 от ЗОП документацията за обществена поръчка трябва да съдържа образци на документи, както и указание за подготовката им.

За указания, които не са специфични за конкретна процедура може да се препрати към относимото методическо указание.

Дата на публикуване 20.03.2018 г.

Посочване в еЕЕДОП на номер на обявлението в ОВ

При създаване на еЕЕДОП се вижда, че същия следва да бъде обвързан с номер на обявлението в ОВ, това означава ли, че същия следва да се създаде след публикуването там?

Подробно описание на стъпките е дадено в отговор на въпрос № 15 в брошурата на ЕК „е-ЕЕДОП – често задавани въпроси“, което може да намерите на адрес: http://ec.europa.eu/DocsRoom/documents/17242.

Дата на публикуване 20.03.2018 г.

Необходимост от цифрово подписване на създадения от възложителя и приложен към документацията образец на еЕЕДОП

След създаване на еЕЕДОП и запазването му в двата формата, следва ли .pdf файла да се подписва цифрово от възложителя преди качването му в електронната преписка?

Информационната система на ЕК е техническо средство за създаване на образец на ЕЕДОП. Като част от документацията за обществена поръчка за него важат общите изисквания, които се свеждат до предоставяне на неограничен, пълен, безплатен и пряк достъп чрез електронни средства до документацията, но не и за подписване на образците на документи в нея. Последните се попълват и подписват от кандидатите и участниците в процедурите.

Дата на публикуване 20.03.2018 г.

Персонален или професионален да е електронният подпис, с който следва да е подписан еЕЕДОП

С какъв електронен подпис следва да е подписан еЕЕДОП – личен или с титуляр дружеството участник, т.е. на кого трябва да бъде електронният подпис, – на дружеството или на неговия управител /управители?

Подписът, положен върху даден документ трябва да идентифицира лицето, което е оправомощено да направи волеизявленията, отразени в документа. Това правило е валидно и за електронния ЕЕДОП, който следва да се разглежда като електронен документ по смисъла на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ) и да бъде подписан с електронен подпис.

В чл. 4 от ЗЕДЕУУ са дефинирани понятията автор и титуляр на електронното изявление. Съгласно тази разпоредба автор на електронното изявление е физическото лице, което в изявлението се сочи като негов извършител, а титуляр на електронното изявление е лицето, от името на което е извършено електронното изявление.

Отнесено към ЕЕДОП това означава, че приемането или не на определен тип подпис е зависимо от това какви данни и информация се съдържат в документа, който е подписан. Така например за обстоятелствата по чл. чл. 54, ал. 1, т. 1, 2 и 7 и чл. 55, ал. 1, т. 5 от ЗОП е достатъчно да се установи, че автор на подписа е съответното задължено лице по смисъла на чл. 54, ал. 2 и чл. 55, ал. 3 във връзка с чл. 40 от ППЗОП. За обстоятелства обаче, които ангажират юридическото лице (отнасящи се до дружеството), трябва авторът на подписа да е лице, което притежава необходимите правомощия да декларира тези обстоятелства.

Примери:

а) Подписване на еЕЕДОП от лицата, които представляват съответното дружество участник

Тези лица могат да декларират както данни, които се отнасят до тяхното лично състояние, така и обстоятелства, свързани с дружеството участник. От тази гледна точка няма значение дали подписът е личен (на физическо лице) или е с титуляр дружеството участник. И в двата случая той ще идентифицира физическото лице (автор), а позицията и правомощията на лицето в конкретното дружество могат да се установят чрез справка в съответния регистър по вписване.

б) Подписване на еEEДOП от лицата, които не представляват дружеството,но са членове на Управителен или Надзорен съвет

В тези случаи личният подпис е безусловно допустим. Подпис с титуляр дружеството участник също може да се приеме, но само по отношение на декларираните в ЕЕДОП обстоятелства по чл. 54, ал. 1, т. 1, 2 и 7 и чл. 55, ал. 1, т. 5 от ЗОП.

Дата на публикуване 26.03.2018 г.

Указване с допълнително разяснение на начините за подаване на ЕЕДОП в електронен вид

В случай, че процедурата за възлагане на обществената поръчка е стартирала преди 01 април 2018 г. и срокът за получаване на оферти е след 01.04.2018 г. дали това, че „възложителите следва да укажат с допълнително разяснение начините за подаване на ЕЕДОП в електронен вид“ (както е посочено в методическото указание), не е промяна на първоначално обявените условия на процедурата?; „допълнителното разяснение за начините за подаване на ЕЕДОП в електронен вид“ не е ли изменение на изискванията към участниците и по-конкретно на представяната документация за участие?

Предоставянето на ЕЕДОП в електронен вид е задължение, което законът въвежда за лицата, които представят ЕЕДОП в процедурите. В този смисъл, дори и възложителят изрично да е поискал предоставянето на ЕЕДОП на хартиен носител, кандидатите и участниците в процедурите следва да се съобразят със законовото изискване, ако подават заявления или оферти след влизането му в сила.

Ако възложителят е подготвил образец на ЕЕДОП в WORD формат, не е необходимо да го променя, доколкото това е възможен вариант (както е посочено в методическо указание изх. № МУ-4 от 02.03.2018 г.).

Дата на публикуване 26.03.2018 г.

Вид на електронния подпис, с който следва да се подписва еЕЕДОП

Какъв вид трябва бъде електронният подпис, с който ще се подписва еЕЕДОП – електронен подпис, универсален елелектронен подпис или квалифициран електронен подпис, съгласно чл. 13 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ)?

От разпоредбата на чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕУУ следва, че само квалифицираният електронен подпис безусловно може да се отъждестви със собственоръчно положен подпис на задължено лице. Този извод се потвърждава и от текста на чл. 25, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 910/2014, съгласно който правната сила на квалифицирания електронен подпис е равностойна на тази на саморъчния подпис. Предвид това електронните форми на ЕЕДОП е необходимо да бъдат подписвани с квалифициран електронен подпис.

Следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 25, параграф 3 от посочения регламент, съгласно която квалифицираният електронен подпис, основан на квалифицирано удостоверение, издадено в една държава членка, се признава за квалифициран електронен подпис във всички други държави членки.

Списъкът на доставчиците на удостоверителни услуги установени/акредитирани на територията на Република България е достъпен на интернет страницата на Комисията за регулиране на съобщенията на адрес: http://crc.bg:8080/dpls/apex/f?p=923:310:852820346295222, както и на интернет страницата на Европейската комисия на адрес: https://webgate.ec.europa.eu/tl-browser/#/tl/BG.

Дата на публикуване 28.03.2018 г.

Предоставяне на информация в ЕЕДОП, относно националните основания за отстраняване

Как се предоставя информация в еЕЕДОП, свързана с националните основания за отстраняване? Допустимо ли е в документацията възложителят да укаже национални основания, извън посочените в системата e-Certis?

Липсата на обстоятелства, свързани с националните основания за отстраняване се декларира в ЕЕДОП в полето „Прилагат ли се специфичните национални основания за изключване“. Отговор „не“ се отнася за всички обстоятелства. При отговор „да“ лицето трябва да посочи конкретното обстоятелство, както и евентуално предприетите мерки за надеждност.

Националните основания за отстраняване следва да бъдат посочени от възложителя в документацията за участие. За тях не е предвидено да бъдат описани в образеца на ЕЕДОП, подготвен от възложителя, независимо дали е на хартия или в електронен вид.

След актуализиране на системата e-Certis тези основания ще се визуализират като помощна информация към съответното поле в системата за еЕЕДОП. В тази връзка следва да се има предвид, че позоваването на системата e-Certis няма правна сила за възложителите и участниците, тъй като тя е замислена само като помощно информационно средство. Системата не освобождава лицата от задължението да се придържат към националните законодателства в областта на обществените поръчки.

Съгласно редакцията на ЗОП актуална към бр. 24 от 16.03.2018 г. национални основания за отстраняване са:

– осъждания за престъпления по чл. 194 – 208, чл. 213а – 217, чл. 219 – 252 и чл. 254а – 255а и чл. 256 – 260 НК (чл. 54, ал. 1, т. 1 от ЗОП);

– нарушения по чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3, чл. 63, ал. 1 или 2, чл. 228, ал. 3 от Кодекса на труда (чл. 54, ал. 1, т. 6 от ЗОП);

– нарушения по чл. 13, ал. 1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност в сила от 23.05.2018 г. (чл. 54, ал. 1, т. 6 от ЗОП);

– наличие на свързаност по смисъла на пар. 2, т. 45 от ДР на ЗОП между кандидати/ участници в конкретна процедура (чл. 107, т. 4 от ЗОП);

– наличие на обстоятелство по чл. 3, т. 8 от Закона за икономическите и финансовите отношения с дружествата, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, контролираните от тях лица и техните действителни собственици;

– обстоятелства по чл. 69 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество.

Дата на публикуване 28.03.2018 г.

Защита на личните данни